Германският поет, драматург, поет и театрален деец Бертолт Брехт остава в

Германският стихотворец, драматург, стихотворец и сценичен деец Бертолт Брехт остава в историята на изкуството като основател на теорията за „ епическия спектакъл ". Автор е на доста пиеси, измежду които са „ Опера за три гроша ", „ Добрият човек от Сечуан ", „ Майка Кураж и нейните деца ", „ Страх и бедност в Третия райх ", „ Кавказкият тебеширен кръг ". Създател е на известния спектакъл „ Берлинер отбор ", в който слага всичките си пиеси.

„ Умра ли, не желая на никое място да ме разнасяте и да ме излагате обществено. На гроба ми да не се произнасят слова. Искам да бъда заровен в гробището до къщата, в която пребивавам, на Шосещрасе “ – написа до собствен другар Брехт, когато е на 57, година преди гибелта си на 14 август 1956 година. Погребан е в гробището до дома му против паметника на идола му Хегел. В цялостно безмълвие.

(Bertolt Brecht, 1948)

КОГАТО ГОСПОДИН К. ОБИЧА НЯКОГО

Запитаха господин К.:
– Какво вършиме, когато обичате някого?
– Рисувам му портрет и се старая да замязя на него.
– Кой? Портретът ли?
– Не - сподели господин К. – човекът.

ЛЮБОВ КЪМ КОГО?

За актрисата Ц. говореха, че се е самоубила от нещастна обич. Господин Койнер сподели:
– Самоубила се е от обич към самата себе си. Във всеки случай не може да е обичала Х. Иначе надали би му предизвикала такава болежка.

Любовта, това е желанието да дадеш нещо, а не да получиш. Любовта, това е изкуството да създадеш нещо със качествата на другия. За тази цел човек има потребност от уважението и отзивчивостта на другия. Тези неща може постоянно да се провокират.

Прекаленото предпочитание да бъдеш обичан няма доста общо с същинската обич. Самолюбието постоянно крие нещо самоубийствено.

МЪДРОСТТА НА МЪДРИЯ Е В ПОВЕДЕНИЕТО

При господин К. пристигна един професор по философия и стартира да му излага своята мъдрост. След като го слуша известно време, господин К. сподели:
– Ти седиш обезпокоеното, приказваш обезпокоеното, мислиш обезпокоеното.

Професорът по философия се ядоса и рече:
– Не ме интересува мнението ти за мен, а за смисъла на това, което споделих.
– В него няма смисъл - отвърна господин К. – Гледам тромавата ти походка и по какъв начин, до момента в който крачиш по всички страни, не постигаш никаква цел. Говориш мъгляво, думите ти не основават изясненост. Наблюдавайки държанието ти, твоята цел престава да ме интересува.

ЗА НОСЕЩИТЕ ЗНАНИЕТО

– Който носи знанието, не трябва да се бори; нито да споделя истината; нито да прави услуга; нито да гладува; нито да отхвърля почестите; нито да се отличава с нещо. Който носи знанието, от всички добродетели има единствено една – това, че носи знанието – рече господин Койнер.

АКО АКУЛИТЕ БЯХА ХОРА

– Ако акулите бяха хора, щяха ли да се отнасят по-добре с дребните рибки? - запита дребното момиченце на хазайката господин К.
– Ама несъмнено – отговори той. – Ако акулите бяха хора, щяха да построят в морето големи развъдници за дребни рибки, където щеше да има всякаква храна – и растителна, и животинска. Щяха да поставят грижи в развъдниците да има постоянно прясна вода и изобщо щяха да се вземат всички нужни санитарни ограничения. Ако да вземем за пример някоя рибка си наранеше перката, щеше неотложно да й се направи превръзка, да не би да загине преди време и по този начин да се изплъзне на акулите. А с цел да не се отдават на мрачни мисли, сегиз-тогиз за дребните рибки щяха да се устройват грандиозни водни празненства; тъй като радостната рибка е доста по-вкусна от тъжната.

В развъдниците, естествено, щеше да има и учебни заведения. Там рибките щяха да се образоват по какъв начин се плува във вътрешността в гърлата на акулите. Географията да вземем за пример щеше да им оказва помощ да намират местата, където мързеливо се излежават огромните акули. Но най-вече щеше, естествено, да се натъртва върху моралното образование на рибките. Щяха да ги научат, че най-възвишеното и най-красиво нещо на този свят е с наслада да се принесат в жертва и че всички те са длъжни да имат вяра на акулите, изключително когато им приказват, че им готвят прелестно бъдеще. На дребните рибки щеше непрекъснато да се втълпява, че това бъдеще им е обезпечено единствено в случай че се научат на смирение. Малките рибки щяха да се защищават от всевъзможни низки, материалистически, егоистични и марксистки увлечения. Ако някоя от тях се поддадеше на сходни увлечения, то останалите трябваше неотложно да донесат за това на акулите.

Ако акулите бяха хора, щяха, естествено, да водят между тях войни за завземане на непознати развъдници и непознати рибки. Сраженията щяха да се дават на личните им рибки. Щеше да им бъде внушено, че сред тях и рибките на другите акули съществува голяма разлика. Щеше да бъде разгласено, че въпреки и, както е известно, рибките да са неми, те мълчат на напълно разнообразни езици и заради това е невероятно да има посред им съгласие. На всяка рибка, която по време на война убие няколко противников рибки, т.е. рибки, мълчащи на различен език, щеше да се прикачи дребен медал от морска звезда и да се присвои званието воин.

Ако акулите бяха хора, при тях, естествено, щеше да има и изкуство. Щяха да се основават красиви картини, в които зъбите на акулите щяха да бъдат изписани с най-дивни краски, а гърлата им щяха да се изобразяват като същински градини на удоволствията, където отлично може да се полудува. Театрите на морското дъно щяха да показват по какъв начин доблестни рибки въодушевено плуват към гърлата на акулите, а музиката щеше да е така приятна, че под нейните звуци рибките, замаяни от най-приятни мисли, щяха отпред с оркестъра мечтателно да се втурват в гърлата на акулите.

Естествено, там щеше да има и вяра, в случай че акулите бяха хора. Тя щеше да проповядва, че същинският живот за рибките стартира едвам в коремите на акулите. Впрочем също и равенството, което към този момент съществува сред рибките, щеше да се отстрани, в случай че акулите бяха хора. Някои от тях щяха да получат служби и щяха да се повдигнат над останалите. Малко по-едрите рибки щяха да придобият даже правото да изяждат по-дребните. Това щеше да е единствено прелестно на акулите, тъй като по този начин те самите щяха по-често да си похапват по-угоени парчета. А още по-големите, получилите управителни постове рибки, щяха да се грижат за реда измежду останалите - щяха да станат учители, офицери, инженери по градежа на развъдници и прочие

Накратко, в случай че акулите бяха хора, едвам тогава в морето щеше да има просвета.

НЕВОЛЯТА НА НАЙ-ДОБРИТЕ

– Върху какво работите? – запитаха господин К.

Господин К. отговори:
– Затънал съм до гуша в работа! Подготвям идната си илюзия.

ЛЮБОВТА КЪМ РОДИНАТА И ОМРАЗАТА КЪМ НАЦИОНАЛИСТИТЕ

Господин К. не смяташе за нужно да живее в някоя избрана страна. Той споделяше:
– Да недояждам, мога на всички места.

Един ден обаче той мина през някакъв град, окупиран от враговете на страната, в която живееше. Насреща му се зададе един офицер от армията на враговете и го принуди да слезе от тротоара. След като трябваше да направи това, господин К. откри, че изпитва в себе си надълбоко отвращение против този човек, и то освен против него, само че най-много против страната, чийто жител бе той, тъй че я прокле и пожела тя да бъде заличена от лицето на земята.
– Кое ме накара в тази минута да стана националист? – запита господин К. – Това, че се сблъсках с националист. Ето за какво би трябвало да се изкоренява нелепостта – защото тя кара да оглупяват и тези, които се сблъскат с нея.

БЕЗПОМОЩНОТО ХЛАПЕ

Господин К. разсъждаваше за неприятната привичка да преглъщаме негласно понесената несправедливост и описа следната история:
" Някакъв минувач запитал едно хълцащо на улицата хлапе за какво плаче.
– Бях си събрал два гроша за кино – отвърнало хлапето през сълзи, – но пристигна ей това момче и ми сви единия. – И то показало някакъв хлапак, който се държал на обичайно разстояние.
– А ти не вика ли за помощ? – попитал индивидът.
– Виках – отвърнало хлапето и заплакало още по-силно.
– И никой не те чу, по този начин ли? – продължил да разпитва индивидът, милвайки го нежно по главицата.
– Никой! – прохлипало хлапето.
– А по-силно не можеш ли да викаш? – отново попитал оня.
– Не! – казало хлапето и вдигнало към индивида цялостни с вяра очи, защото оня се усмихвал.
– Давай тогава и другия! – викнал той, изтръгнал последния грош от ръката на хлапето и нехайно траял по пътя си. "

ГОСПОДИН К. И КОТКИТЕ

Господин К. не обичаше котките. Струваше му се, че не са другари на хората, тъй че и той не бе техен другар.
– Ако ползите ни бяха сходни - споделяше той, - враждебното им държание щеше да ми е безразлично.

Господин К. обаче с принуда гонеше котките от стола си.
– Да легнеш да спиш, също е работа - споделяше той, - и би трябвало да се увенчае с триумф.

Също когато пред вратата му мяукаха котки, той даже при студено време ставаше от леглото си и ги пускаше в стаята си на топло.
– Сметката им е елементарна – казваше той. – Нададат ли глас, отварят им. Ако към този момент не им отварят, престават да надават глас. Да надаваш глас, това е прогрес.

ЛЮБИМОТО ЖИВОТНО НА ГОСПОДИН К.

Когато запитаха господин К. кое животно цени най-вече, той назова слона и се обоснова по следния метод:
– Слонът съчетава ловкост със мощ. Това не е онази жалка ловкост, задоволителна, с цел да се изплъзнеш от гонене или да отмъкнеш храна, без да те виждат. Това е хитростта, която разполага със мощ за осъществяване на значими каузи. Откъдето мине, слонът оставя дълбоки следи. Въпреки това е добросърдечен и схваща от смешка. Добър другар е, както и добър зложелател. Макар и обемист и тежък, той е бързоподвижен. Хоботът му внася в голямото тяло и най-дребните храни, даже орехи. Може да нагажда ушите си - чува единствено това, което му е нужно. Доживява до дълбока напреднала възраст. Също по този начин е разговорлив, и то освен със слоновете. Навсякъде го обичат, само че и се опасяват от него. Известна комичност разрешава даже да бъде обожаван. Има груба кожа, в която се трошат ножовете, само че душата му е нежна. Може да се натъжава, само че може и да се разгневява. Обича да танцува. Когато настъпи време да почине, скрива се в гъсталака. Обича децата и други дребни зверчета. Цветът му е сив и той се набива в очи единствено с размера си. Месото му не се яде. Умее добре да се труди. Обича да пие и тогава се развеселява. Прави нещо и за изкуството – доставя слонова кост.

ХОРОСКОПЪТ

Господин К. настояваше пред хората, на които сформират хороскопи, да назоват на своя астролог една дата от предишното, някой ден, в който ги е споходило изключително благополучие или злощастие. Хороскопът би трябвало да разреши на астролога ненапълно да разгадае тайната. С този си съвет обаче господин К. нямаше огромен триумф, тъй като вярващите въпреки и да получаваха от астролозите си сведения за неподходящо или удобно разположение на звездите, което да не съвпадаше с опита на питащите, следователно те ядосано твърдяха, че звездите указвали единствено известни благоприятни условия, които вероятно са съществували на посочената дата.

Господин К. се появи доста изумен и зададе идващ въпрос:
– Не възприемам – рече той, – защо от всички създания единствено хората следва да се въздействат от разположението на звездите. Все отново тези сили просто не биха пропуснали и животните. Но какво ще стане, в случай че даден човек, да речем Водолей, носи в себе си бълха, която е Телец, и той се удави в някоя река? Тогава бълхата вероятно ще се удави дружно с него, въпреки и да има за себе си доста удобно разположение на звездите. Това не ми харесва.

ПОЗНАНИЕ ЗА ХОРАТА

Господин Койнер имаше едва знание за хората, то сподели:
– Познанието за хората е нужно единствено където има плячкосване. Да мислиш значи да променяш. Когато мисля за някого, аз го трансформирам, съвсем ми се коства, че той напълно не това, което е, а е бил подобен единствено когато съм почнал да мисля за него.

НАЙ-ДОБРИЯТ СТИЛ

Единственото, което господин Койнер сподели за стила, е:
– Трябва да може да се цитира. Цитатът е неопределен. Кои са най-хубавите синове? Онези, които вършат да бъде пропуснат бащата!

От „ Историите на господин Койнер ”, Бертолт Брехт, превод от немски: Венцеслав Константинов
Източник: Liternet
Снимка: bg.wikipedia.org